Лилиум

След осмомартенската ми тортичка, на която не успях да сложа така желания лилиум се амбицирах и разрових необятното интернет проссранство. Ровейки, попаднах на руска майсторка на захарни цветя в yputube.com , въпросната майсторка показа как почти само с подръчни средства да си направим лилиум без много много да му се потим. Този мой опит беше трети с тази китка, така да се каже. За моя радост третото носи щастие и се оказа всъщност доста успешен опит :) А резултата поне за мен беше като истински. Няколко дни след като го направих го използвах за украса на една торта гараш, направена за семейството естестествено.

Както си мислех от преди хватката е в разточването на тестото, което не трябва да е толкова тънко, колкото го правех аз, ами поне 3 мм. дебелина, поне така разказваше мацката в youtube. Освен това тя работеше предимно с ръцете си, вместо с инструмент, така действах и аз и резултата беше това :) Следващия път ще пробвам с бял фондан и ще го боядисам с прахови оцветители, те сякаш придават по-естествен вид на цветята, макар че и това не е за изхвърляне.

За празника на всички дами

След суматохата около приготвянето на двете детски тортички, а преди това и на един „Огън от любов” за една млада дама, днес реших да се постарая и за нас, като направя торта със захарни цветя. За мое огромно съжаление не успях да направя така любимия ми лилиум, явно за него трябва да прочета повече информация тук-там, но за сметка на това спретнах няколко рози – в нежно розово и бяло, както и няколко герберчета. Всичко това сътворих по случай най-нежния празник в годината за нас – жените.

Хубав празник на всички дами – бъдете обичани, уважавани и ценени!

А тортата под всички цветя и листенца е с ванилови блатове и крем тирамису с много „Бейлис”.

Едно обучение и полезен опит за мен

Преди няколко седмици моя позната, за чиито баща правих юбилейна торта ми се обади с един изненадващ за мен въпрос, а именно дали бих се съгласила да помогна на нейни приятели, които ще отварят сладкарница. За моя голяма изненада се оказа, че те от декември месец миналата година имали обява за работа за сладкар, но за съжаление никой до сега не им се беше обадил. Те обаче се занимават със сладки и не е като да не могат да отворят сладкарницата пълна с разни неща, ама все пак друго си е да предложат и някоя друга тортичка. Та въпреки изненадата си, че се обръщат точно към мен, не се имам за чак такъв голям капацитет, се срещнах с хората – млади и амбициозни. Реших, че няма какво да загубя, а също и те и искрено се надявам да не са загубили от срещата ни J Приготвих рецептите за пет торти, първоначално бяха малко повече, но накрая сътворихме пет и така преди седмица заминах за Пазарджик и се заловихме за работа. В предишни мои работи съм влизала в промишлени предприятия, но в качеството си на инженер, а не на сладкар. Запознах се с персонала, които бяха не по-малко ошашавени от мен хихи, но полека лека започнахме работа. Бях избрала рецепти за „Рафаело”, „Сахер”, „Гараш, „Династия” и великото „Червено кадифе”. Все разпознаваеми и известни заглавия на торти, а и за мен лично вкусни и атрактивни. Идеята беше да приготвим поне една вертикална торта, аз реших това да е „Династия”-та. Започнахме с блатовете, а след това с кремовете. Познайте изненадата ми как успяхме за 6 часа да сглобим и украсим цели 5 торти. За мен си е личен рекорд. Естествено аз не съм работила сама, ами си имах много добри помощници, с които успяхме да създадем красоти. Не се разминахме без различни по вид премеждия, най-вече заради естеството на продуктите, аз примерно работя с масло и ще си продължа с него, а също така и начина по който пече моята си фурна е един, а там пекохме в огромни фурни – ротационни, които ако приготвяш едната камара с торти щеше да е супер, малко им блокирахме производството на баклавички, за да изпечем три блата, но все пак  нещата горе-долу се получиха. Наложи се да импровизирам, тъй като блатовете за династия, така както ги бях разпределила се оказаха твърди, като за „Гараш”, затова и така направихме – от тях „Гараш”, а от блатовете за „Гараш” спретнахме „Династия” и то вертикална, трябваше да охлаждаме и стягаме кремовете, защото с маргарина нещата са по-различни отколкото с маслото, въпреки това обаче се получиха пет торти с които да се похвали човек.

Та така за мен това беше един хубав ден, изпълнен с хубави емоции и полезен опит, не останах без да понауча и аз туй онуй, било то само от къде да си намеря пъстър шоколадов „Блосъм” за ефектна украса на ежедневна торта.

А ето ги сега и хубавите ни тортички.

"Династия" във вертикален вариант и понеже от вътре е в кафяво и бяло, решихме и от вън украсата да бъде решена в тези цветове.

„Рафаело” и както съм запомнила от моят любимец Рудолф – каквото има в тортата, това трябва да фигурира и в украсата, а именно бял шоколад, сметана и кокос.

„Червено кадифе” – нямаше как да метнем едно червено кадифе в украсата, затова пък използвахме черешки и бял шоколад.

 

И не на последно място по вкус и важност австрийската торта „Сахер” със сладко от кайсии и заливка от шоколадов кувертюр.