Като Наталия Симеонова :)

Преди седмица получих една много приятна и вълнуваща поръчка. Моя колежка от университета се свърза с мен, защото нейна близка приятелка родила детенце и тъй като тя живее в София, пък нейната приятелка живее тук в Пловдив, тя се обърна към мен. Искаше да направи някаква изненада, но пък искаше да е нещо нестандартно и различно, а не нещо тривиално (дрешки, цветя и т.н.) затова пожела да направя тортичка или пък мъфинки, украсени в нежни неща за новопоявилото се бебе. На мен много ми хареса идеята и се заех с нетърпение да направя нещо дребно, вкусно и чаровно, за да зарадваме младото семейство, а и да ги изненадаме :) Доставката я направих лично аз. Малко беше интересно с намирането на адреса и осъществяването на връзка със семейството, защото в един момент разполагах с адрес, който се оказа вход с домофони, но без номера на апартаментите или пък имена. Младата майка, съвсем разбираемо не отговаряше на телефона си. И чист късмет беше, че на входа срещнах едно услужливо дете, което ме пусна, за да мога лично да доставя тортичката.
Момичето се трогна определено и беше впечатлена, че нейната приятелка се е сетила и постарала да направи нещо толкова хубаво за нея :) Аз от своя страна останах приятно развълнувана. Много е хубаво да доставяш макар и малки радости на хората!

А ето и как изглеждаше тортата:

Блатовете - ванилия, крема "Рафаело" - украсата в розово и бяло и бледо лилаво - точно като за малка принцеса.

Предполагам се досетихте, защо озаглавих статията така - наистина се почуствах малко като Наталия Симеонова от нейните телевизионни проекти, само дето нямаше с мен и една камара оператори и тем подобни...

Първи опити с гъмпейст

Запознатите с това ще си кажат - нищо ново, но за мен лично си беше чисто ново и доста готино приключение. Моят гъмпейст го купих по случай сватбата на сестра ми, но тогава в суматохата така и не успях да го пробвам. Така си остана добре опакован и запазен до момента в който му дойде времето да го ползвам. А това беше момента на пенсионирането на майка. Тя е учителка и на 15-ти септември беше последният й първи учебен ден. За случая с брат ми и сестра ми решихме да й подготвим изненада, а именно да се съберем някъде на близо до града, да хапнем и пийнем за нейно здраве и по случай пенсионирането й. Така аз реших да направя торта, сестра ми - картичка, а брат ми купи цвете - любимите й орхидеи. Някои от вас сигурно вече се досетиха, че декорацията на тортата беше също с любимите й орхидеи и рози, а и малко кали за разкош, изработени точно с гъмпейст. Останах очарована от работата с този вид фондан, защото той е много лесен за работа за такива фини детайли като листенца на цветя, тънко се точи, бързо изсъхва и не лепне и не се топи по ръцете. Аз имам топли ръце и когато работя с фондан това ми е основен проблем, защото половината ми остава по ръцете, освен ако разбира се не взема мерки и работя на доста студено.
А резултата сами ще се убедите, че като за първи път ми се получи доста симпатичен.

Сладка пита

Според вярванията до четирестия ден на детето не е хубаво в къщата да се допускат външни хора, за да се пази от зли сили, очи и т.н. На четирестия ден детето се води на църква, също се меси питка, която се освещава. Събират се близки жени, които да орисат малкия човек. На това тържество се приготвят и консумират само сладки неща, за да бъде сладък живота на детето. За един такъв празник, на един малък мъж, ме помолиха да приготвя торта, кексчета, фунийки с крем и две питки - една за църквата и една за разчупване вкъщи от орисниците.

Тортата е "Дария" - много популярна и любима на много познати торта.

Питката за църквата - нова шарка, която пробвах за случая, оказа се доста симпатична.

Браунита - ама мини. Установявам, че са много по-симпатични от големите кексчета с декорация. Естествено в тематични цветове като за момче.

Всички неща подредени за снимка.

Всичко вече е опаковано и готово да отиде в дома на малкия Борис.

Сватбени вълнения

Много отдавна не съм писала тук, но големи вълнения имах през изминалите месеци. Малката ми сестра се омъжи и предполагам на всички ни е ясно какви вълнения и драми съпътстват подготовката на една сватба. Цялата организация и съгласуване с една камара хора. За тази сватба имах няколко задачи - много забавни и вдъхновяващи за мен. Трябваше да се заема с тортата за моминското парти, както и с кумската торта, а също така двете питки - за църквата и за ресторанта. А малко преди сватбата ходихме на море - на едно прекрасно място и то не в чужбина, а тук в България :) Чак да не повярва човек, че и тук може да се чуства добре и да си почине истински. Но сега не това е темата на тази публикация. Да се върна на тортите и другите неща.
За да не сбъркам нещо все пак попитах сестра ми какъв вкус предпочита. Направих шоколадова торта с чудесен и много вкусен блат, рецептата за който намерих в друг блог - Съншайн китчън - шоколадов с кафе. Изключително вкусен и сочен блат. Крема, който направих беше ганаш - сметана с натурален шоколад. Украсих я с нежни цветя, а не в типичните за момински партита "мръсснишки" украски. Резултатът се хареса, а и вкусът беше доста добър :)

Тъй като вкусът се хареса на бъдещата кума - тортата за надиграването беше със същия вкус, но беше покрита с шоколадова глазура и рози в цвета на сватбената украса.

Питките пък бяха козуначени - много вкусни и сладки. За да бъде сладък живота на младото семейство.

Wedding cookies (Сватбени бисквитки)

Преди време ми направиха запитване за конкретен модел сватбена бисквитка. Рисунка на булка и младоженец с шаферките, вървящи към олтара. Трябваше да направя бисквитка само с една шаферка(в оригинал бяха три) и да напрвя въпросната бисквитка. Приех поръчката без много да му мисля. С наближаване на датата обаче се оказа, че сватбата е точно след великденските празници, а времето с което разполагам изведнъж се съкрати, тъй като трябваше бисквитките да пътуват до Стара Загора, т.е. трябваше да се предвиди време за куриери и т.н. И на всичкото отгоре се паднаха една камара почивни дни, което допълнително съкрати дните за работа. Не заради друго, ами защото имах работа с козуначени неща. Та точно преди многото почивни дни се размислих и аз малко непредвидливо от моя страна, но нагласих картинката. Честно да си призная първоначално мислех да я рисувам бисквитка по бисквитка, което щеше да направи нещата много, ама наистина много сложни за мен. След това обаче разгледах насам натам и прецених, че всъщност няма смисъл да си усложнявам чак толкова живота, а и шанса да ги докарам еднакви беше почти никакъв. Така че запретнах ръкави, нарисувах, обработих картинката и я пратих на "Сладката къща" да ми ги принтят върху фонданова хартия. За пръв път пипам такова нещо. Оказа се обаче много лесно и приятно за работа. Това си е много, ама много тънко и равномерно разточен фондан, което дава възможност да наглася нещата така, както си искам. И така точно след великото ядене и пътуване по Великден (нито аз, нито мъжът ми сме от Пловдив) се захванах с направата на сватбените бисквитки.
Рецептата за самото тесто е много лесна и приятна за работа:
0,500кг. брашно
0,250кг. масло
2 яйца,
50мл. мляко
0,100кг. пудра захар
есенция
Всичко се смесва до получаването на тесто, което се оставя в хладилника да се стегне - поне 2 часа, за по-бързо може да се стяга във фризер.
И започнах аз да творя бисквитките, които трябваше да са с размер горе-долу 6х6см. Малко ми беше зорно в началото докато да си наглася подходящ шаблон за да ги изрязвам еднакви. Разбира се и тестото частично се свива при печене и е много важно да се вадят бисквите аха преди да започнат да се зачервяват, защото стигне ли се до там вече са загубили повече от половин сантиметър от размера си.
Охладих ги подобаващо и изрязах фигурките от хартията, намазах обилно с вода и залепих върху бисквитките. Накрая ги опаковах стабилно, защото трябваше да пътуват до Стара Загора, и нашарих целия кашон, нали се сещате за ония кашони дето пише по тях "Чупливо" и "С тази страна нагоре" Е така беше и моя кашон, за да може да стигнат здрави и да не съсипваме празника на щастливата двойка.

А ето ги и бисквитките. За малко в суматохата да забравя да ги нащракам, та затова и имат вид на току що извадени от кашона, което си беше точно така :)

 

На снимката не се личи много, но за да туширам малко черното на мастилото, намазах всички бисквитки с перлена бяла прахообразна боя, така на живо изглеждаха все едно са сатенени.

А най-важното за мен е, че булката ми звънна буквално преди минути и каза, че съм се справила с поставената ми задача, какво по-хубаво от това!

Орхидеи за украса

Преди време получих запитване за сватбена торта. Момичето си харесало модел в кафяво(шоколад) и украса от орхидеи-злени. Тъй като вариантите за украса на такава торта са два - естествени и захарни цветя, пред мен се изправи изпитанието да опитам да направя орхидея от захарно тесто. Е не съм чак толкова добра като някои много вещи в занаята майстори на захарните цветя, но въпреки това изнамерих в интернет различни варианти за направата на орхидеи от захарно тесто. Истината е, че има ли желание винаги се намира начин да се научи човек. Не публикувам подробни снимки на поредицата от движения за направата на цветята, защото наистина с малко усилие в гугъл излизат хиляди видеа и снимки как да си изрежем дори листенцата без резци, които струват сумати пари :) Та резултатът  от първия ми опит беше доста задоволителен.

Козунаци

В духа на наближаващите празници, направих ежегодната си тренировка с козунаците :)
Този тук е от преди два дни. Направих го по рецепта за козунак в хлебопекарна. Разнообразих го със стафиди и локум и гарнирах с белени бадеми и захар.

 

 



Костенурки нинджа

Тази тортичка е за едно юначе, което тази година навършва шест години и е голям фен на детското филмче. Пълнежът е торта Династия, а украсата от захарно тесто.



Лилиум

След осмомартенската ми тортичка, на която не успях да сложа така желания лилиум се амбицирах и разрових необятното интернет проссранство. Ровейки, попаднах на руска майсторка на захарни цветя в yputube.com , въпросната майсторка показа как почти само с подръчни средства да си направим лилиум без много много да му се потим. Този мой опит беше трети с тази китка, така да се каже. За моя радост третото носи щастие и се оказа всъщност доста успешен опит :) А резултата поне за мен беше като истински. Няколко дни след като го направих го използвах за украса на една торта гараш, направена за семейството естестествено.

Както си мислех от преди хватката е в разточването на тестото, което не трябва да е толкова тънко, колкото го правех аз, ами поне 3 мм. дебелина, поне така разказваше мацката в youtube. Освен това тя работеше предимно с ръцете си, вместо с инструмент, така действах и аз и резултата беше това :) Следващия път ще пробвам с бял фондан и ще го боядисам с прахови оцветители, те сякаш придават по-естествен вид на цветята, макар че и това не е за изхвърляне.

За празника на всички дами

След суматохата около приготвянето на двете детски тортички, а преди това и на един „Огън от любов” за една млада дама, днес реших да се постарая и за нас, като направя торта със захарни цветя. За мое огромно съжаление не успях да направя така любимия ми лилиум, явно за него трябва да прочета повече информация тук-там, но за сметка на това спретнах няколко рози – в нежно розово и бяло, както и няколко герберчета. Всичко това сътворих по случай най-нежния празник в годината за нас – жените.

Хубав празник на всички дами – бъдете обичани, уважавани и ценени!

А тортата под всички цветя и листенца е с ванилови блатове и крем тирамису с много „Бейлис”.

Едно обучение и полезен опит за мен

Преди няколко седмици моя позната, за чиито баща правих юбилейна торта ми се обади с един изненадващ за мен въпрос, а именно дали бих се съгласила да помогна на нейни приятели, които ще отварят сладкарница. За моя голяма изненада се оказа, че те от декември месец миналата година имали обява за работа за сладкар, но за съжаление никой до сега не им се беше обадил. Те обаче се занимават със сладки и не е като да не могат да отворят сладкарницата пълна с разни неща, ама все пак друго си е да предложат и някоя друга тортичка. Та въпреки изненадата си, че се обръщат точно към мен, не се имам за чак такъв голям капацитет, се срещнах с хората – млади и амбициозни. Реших, че няма какво да загубя, а също и те и искрено се надявам да не са загубили от срещата ни J Приготвих рецептите за пет торти, първоначално бяха малко повече, но накрая сътворихме пет и така преди седмица заминах за Пазарджик и се заловихме за работа. В предишни мои работи съм влизала в промишлени предприятия, но в качеството си на инженер, а не на сладкар. Запознах се с персонала, които бяха не по-малко ошашавени от мен хихи, но полека лека започнахме работа. Бях избрала рецепти за „Рафаело”, „Сахер”, „Гараш, „Династия” и великото „Червено кадифе”. Все разпознаваеми и известни заглавия на торти, а и за мен лично вкусни и атрактивни. Идеята беше да приготвим поне една вертикална торта, аз реших това да е „Династия”-та. Започнахме с блатовете, а след това с кремовете. Познайте изненадата ми как успяхме за 6 часа да сглобим и украсим цели 5 торти. За мен си е личен рекорд. Естествено аз не съм работила сама, ами си имах много добри помощници, с които успяхме да създадем красоти. Не се разминахме без различни по вид премеждия, най-вече заради естеството на продуктите, аз примерно работя с масло и ще си продължа с него, а също така и начина по който пече моята си фурна е един, а там пекохме в огромни фурни – ротационни, които ако приготвяш едната камара с торти щеше да е супер, малко им блокирахме производството на баклавички, за да изпечем три блата, но все пак  нещата горе-долу се получиха. Наложи се да импровизирам, тъй като блатовете за династия, така както ги бях разпределила се оказаха твърди, като за „Гараш”, затова и така направихме – от тях „Гараш”, а от блатовете за „Гараш” спретнахме „Династия” и то вертикална, трябваше да охлаждаме и стягаме кремовете, защото с маргарина нещата са по-различни отколкото с маслото, въпреки това обаче се получиха пет торти с които да се похвали човек.

Та така за мен това беше един хубав ден, изпълнен с хубави емоции и полезен опит, не останах без да понауча и аз туй онуй, било то само от къде да си намеря пъстър шоколадов „Блосъм” за ефектна украса на ежедневна торта.

А ето ги сега и хубавите ни тортички.

"Династия" във вертикален вариант и понеже от вътре е в кафяво и бяло, решихме и от вън украсата да бъде решена в тези цветове.

„Рафаело” и както съм запомнила от моят любимец Рудолф – каквото има в тортата, това трябва да фигурира и в украсата, а именно бял шоколад, сметана и кокос.

„Червено кадифе” – нямаше как да метнем едно червено кадифе в украсата, затова пък използвахме черешки и бял шоколад.

 

И не на последно място по вкус и важност австрийската торта „Сахер” със сладко от кайсии и заливка от шоколадов кувертюр.

Моята торта шоколад с панакота пълнеж

 

Панакота звучи малко претенциозно, но всъщност това си е чиста проба желирана сметана. Тази тортичка си е мое изобретение, което днес изпробвах. Съчетах съставките от няколко торти, като остновната ми идея беше да наподоби една шоколадова торта от „Пекарната на Рудолф”, само че попромених блата, а и ароматизирах по различен начин панакотата. Също така ми се щеше да изтренирам вариант за украса на въпросната торта и така се получи следното нещо:

Продукти:
За блата:
5 белтъка
100гр. захар;
100гр. орехи(бадеми);
25гр. брашно.

За панакота пълнежа:
250мл. течна сметана;
3гр. желатин;
есенция лимон(половинка на д-р йоткер) или кората на лимон.

За шоколадовия мус:
500мл. течна сметана;
70гр. захар;
200гр. шоколадов кувертюр;
5 жълтъка;
100мл. вода;
12гр. желатин.

За шоколадово желе:
100мл. вода;
100гр. захар;
100мл. течна сметана;
50гр. какао;
6гр. желатин.

Тъй като тази торта е много богата на желатин тук е момента да кажа, че той е капризен на работа. Важно е да не се преграява, защото се получава нещо като пресичане и след това не се стяга добре. В повечето случаи на опаковката от желатин си пише как се работи с него, но да си кажа и аз. Сухата смес се накисва във студена вода, общо взето в съотношение 1:5(една част желатин – пет части вода) и се оставя да набъбне добре, става почти прозрачен, след което се разтапя на водна баня докато се разтопят всички зрънца. Аз ползвам понякога микровълновата, но е нужно да се наблюдава внимателно, за да не кипне, защото както вече казах след това не се стяга.

Преди да започна с блатовете приготвих панакотата – в купа смесих течната сметана с лимонената есенция и вече разтопения желатин, разбърках добре и сложих във фризера да се стяга(замръзва). От това количество оформих две парчета панакота – в две купички с диаметър около 8-9см. След като се стегне панакотата, за да се извади от купата е нужно съвсем за кратко да се натопи в гореща вода, колкото да се втечни външния слой желе и да може да излезе от купата без проблем.

Блатовете се приготвят като в купа се разбият белтъците с щипка сол(така се разбиват по-бързо) първоначално на високата скорост на миксера, а след като се добави захарта се доразбиват на ниска скорост до получаването на гладък крем. В тази смес се добавят орехите и брашното и се разбъркват внимателно с шпатулка до получаването на хомогенна смес. Аз изпекох един правоъгълен блат в тавата на фурната, покрита с хартия за печене. Печем на 200 градуса в предварително загрята фурна до готово(блата става златист). Оставяме го да се охлади, след което от него изрязах 4 кръгли блата с диаметър около 15см., използвах една от малките ми тенджерки за модел.

Докато блата изстиваше, а панакотата се стягаше във фризера, аз се заех с приготвянето на шоколадовия мус. В една купа разтопих шоколада аз лично използвам микровълновата – може би тук е момента да спомена, че когато я ползвам, намалям мощността на 350W и често отварям да нагледам това, което разтапям вътре, за да не прегори, обикновено за около 200гр. шоколад са нужни около 2-3минути. В тенджера на котлона се кипват водата със захарта, като е нужно да поври тази смес около 2-3 минути. Водата се добавя към разбитите с тел жълтъци. В купа разбих и сметаната. Шоколада смесих със жълтъците и постепенно добавих малко сметана. След това върнах шоколадовата смес при останалата сметана и разбих още малко с миксера – да се хомогенизира. Накрая добавих желатина.

Подреждане на тортата:

На дъното във ринг за торта се поставя един от блатовете, върху него се слага парчето панакота, а отгоре се залива с шоколадовия мус, след това се повтарят нещата докато се оползотворят всички блатове и крем. Така получената торта се стяга за няколко часа в хладиник. За украсата й приготвих шоколадово желе като в тенджерка загрях сметаната с вода и захар, след което се добавя какаото, като получената смес се бърка на котлона докато започне полека лека да се сгъстява. Маха се от котлона и се добавя желатина. Това желе се охлажда до стайна температура преди да се залее тортата.

Аз реших да направя и странична украса от чист млечен шоколад, който да е една идея по-светъл от желето, а и да е по-интересно. Та за тази украса разтопих един чист шоколад Милка млечен. Оформих върху кухненска хартия нещо като листенца и ги поръсих с орехи и нарязани на ситно стафиди.

За мен резултатът е добър. Утре след като я опитам даже ще знам и дали е вкусна, но съм сигурна, че ще бъде, просто защото всичко вложено в нея е много вкусно J

 

 

 

 

 

Френска селска торта

Тази торта направих за вкъщи J само за да пробвам рецептата. Харесах си я и си я запазих в отметките на брузъра и така поседя там може би две седмици. Въздържах се да я почна, само защото имахме хиляди други неща, а и камара поводи за хапване на различни сладки неща. И така преди седмица й дойде и на нея реда. Останах изненадана от лесното приготвяне на рецептата, единственото което иска повече внимание е намесването и печенето на блатовете, което обаче не е чак толкова голяма философия. Естествено в мой стил направих някаква дребна корекция в рецептата, а именно вместо крема сирене използвах същото количество маскарпоне за крема. Получава се приятен мазничък крем, който е много вкусен, много приятна е комбинацията сладко(от меда в корите) и леко кисело от сметаната. Рецептата, която ползвах аз е с две яйца. Колкото блатове получих, толкова и използвах, защото четох по разни места, че се приготвят 8-9 блата, пък се ползват само 5, може би такъв си е оригиналния вариант на тортата, макар че не намерих и история за това нещо, а за мен си е буквално загуба на средства, да ги приготвиш, пък след това да се чудиш къде и как да съхраняваш. И така, ето я рецептата:

Продуктите са за торта с диаметър 24-26см.

За блата:

2-3с.л. мед;
150гр. захар;
50гр. масло:
2 яйца;
1 ванилия;
1ч.л. сода бикарбонат (и тук промених, защото нямах сода под ръка – срам, срам… та ползвах бакпулвер);
400гр. брашно.

Крем:

900гр. заквасена сметана;
200гр. пудра захар;
150гр. маскарпоне;
орехи.

Маслен крем за измазване отвън:

150гр. масло;
60гр. пудра захар.

Приготвяне:

В тенджерка се слагат меда, захарта и маслото, загряват се докато маслото се разтопи и се смесват добре. В отделна купа се разбиват яйцата и се добавят към медената смес. Вари се няколко минути (1-2мин.), след което се се добавя пресятото с бакпулвера брашно. Маха се от котлона и се омесва тесто, което се разделя на 8 части. От всяка топка разточваме тънка кора, почти прозрачна и изпичаме на 180 градуса за около 1-2мин. Аз пекох по 2-3 наведнъж, с включен вентилатор на фурната и съответно на по-ниска температура – 150 градуса. Охлаждаме получените кори. В същото време приготвяме крема за тортата, като в купа разбиваме заквасената сметана заедно с пудрата захар до сгъстяване на кремчето, добавяме и маскарпоне. Получава се гладък и вкусен крем.

Подреждаме тортата като намазваме всяка кора с крем и поръсваме с орехи. Отвън тортата се измазва с маслен крем, който получаваме от разбиването на меко масло с пудра захар. Поръсваме обилно с орехи.

 

Ето я във вариант с украса от захарно тесто:

 

 



Червено кадифе

 

Миналата година точно около свети Валентин много рових в интернет за някоя нова идея за торта. Естествено в духа на предстоящия празник много добре щеше да стои торта, която да е червена и романтична, така да се каже, а и по много западни филми не веднъж сме чували тортата „Червено кадифе”. Много ми беше интересно що за чудо е това и има ли то почва у нас, затова и аз порових щателно из интернет за рецепта и реших, че свети Валентин е чудесен повод да се изпробва рецептата. Намерих я в кулинарен сайт (kulinar.bg) и се залових за работа.

Продукти за блатa:

2 1/2 ч.ч. брашно;

1/2 ч.л. сол;

2 с.л. какао;

115гр. масло;

1 1/2 чаши захар;

2 яйца;

1 есенция ванилия;

1 чаша buttermilk – тъй като тук в България няма такова нещо по  магазините, то се приготвя от 1ч.ч. прясно мляко, пресечено с 1с.л. лимонов сок или 1ч.л. оцет, към него се прибавя боята.

1ч.л. ябълков оцет;
1ч.л. сода за хляб;

Червена сладкарска боя.

КРЕМ:

225 гр. крема сирене - аз използвах Филаделфия йогурт;

225 гр. Маскарпоне;

1 есенция ванилия;

120 гр. пресята пудра захар;

360 мл сладкарска сметана.

 

ПРИГОТВЯНЕ:

Фурната се загрява на 180°C. Продуктите са достатъчни за изпичането на два блата с диаметър 23-24см. , така че се подготвя форма за торта, като се поставя на дъното хартия за печене.

В купа се поставят брашното, какаото и захарта, като се разбъркват добре. В друга купа се разбива маслото(размекнато), първоначално самостоятелно, а след това се добавя захарта. Разбива се за 2-3минути, след което се добавят едно по едно яйцата, като след всяко се разбърква сместа до хомогенизиране.

Към получената смес постепенно се добавят в следната последователност buttermilk-a и какаото: buttermil – какао, buttermilk – какао, три или четири пъти. Разбива се постепенно с миксер. Накрая в чаша се смесват оцета и содата, като за кратко се оставят да престоят и се добавят към готовата смес. Отново се разбърква добре и се изсипва във формата за печене. Пече се до готово, ако се изпича сместа на две части – всяка част около 20-30минути. Може да се изсипе всичката смес на веднъж, тогава печенето ще продължи около 40-50минути, или докато при боцкане с клечка, тя излезе суха от тестото.

Получените блатове се охлаждат добре, след което се сглобяват с крема.

Приготвяне на крема:

В купа се разбиват крема сиренето и маскарпонето, след което се добавя пудрата захар, накрая и течната сметана. Крема трябва да бъде добре разбит и без бучки.

Тортата се сглобява като може да се добавят различни сладка – аз лично приготвях тортата със сладко от боровинки, както и с такова от сини сливи и в двата случая комбинацията с вкуса на крема сиренето и маскарпонето е много удачна и приятна.

Приятен апетит!

Red velvet със сладко от сини сливи в украсата:

 

Red velvet със сладко от боровинки:



 

Началото

 

И така: как започнах да се занимавам с това си хоби?
Имам две деца - на 5 и на 2г. Един ден преди около две години, разглеждайки различни страници с торти, украсени със захарно тесто просто реших, че бих могла и аз да се пробвам да приготвя такова и да направя някаква красота, с която да зарадвам децата си. Естествено, за да тръгна да правя това бях убедена вече в способността си да приготвям различни по вид и форма сладкиши - кексчета, кексове и торти. Голямо желание имах и така при поредното посещение в Метро си купих гелови бои за оцветяване точно за захарно тесто, разрових в необятното интернет пространство и намерих рецепта. Първия ми опит беше една торта за свети Валентин.  Шарени блатове - преливащи се от ванилов към шоколадов със сладко от портокалови кори и сметана с ванилов вкус. Въпросната торта украсих  с много сърца - тази торта постави началото на активната ми работа със захарно тесто. След нея приготвих тортичка за нестандартната пита на малкия ми син, а след нея се заредиха какви ли не поводи. Естествено след време установих, че е трудно да се работи с домашно захарно тесто, въпреки че като вкус е незаменимо и може би, поне за мен единственото, което може да се хапва без да ти стане тежко след това и да съжалиш многократно. Затова и постепенно започнах да работя с готов фондан, който си поръчавах от сайт за сладкарски материали. Сега вече съм се оборудвала с какви ли не джаджички за работа със захарно тесто - фигури и инструмменти, няколко вида текстурни платна, упорито ровя в интернет, гледам клипове как се правят торти и се надявам, че с всяка следваща тортичка или кексче декорирано за повод ставам все по-добра. За вкуса съм сигурна - до сега нямам оплаквания, което е малко нескромно от  моя страна. С гордост мога да заявя, че някои от рецептите, които ще споделя тук са лично мои измислици, но също така резултата е очаровал хората, които са имали честта да опитат творбите ми.
А ето и снимков материал за въпросната първа торта: